Добрата пура си е добра пура

Заглавието на блога идва от едно велико и леко ексцентрично стихотворение на Киплинг в което се казва:

A million surplus Maggies are willing to bear the yoke; 

And a woman is only a woman, but a good Cigar is a Smoke.

Стихотворението, поне така мисля, никога не е било превеждано на български. Аз попаднах на този цитат много отдавна в една книга на Удхаус, където вторият ред от двустишието беше преведен така: "жената е само жена, но добрата пура си е добра пура". Тогава още не бях открил пушенето на пури и сравнението ми се стори пресилено, невярно и шантаво по типично британски начин. Днес също не бих подценил жените, боже мой, но определено съм съгласен със завършека: "добрата пура си е добра пура". Киплинг е знаел какво говори. Заслужил си е Нобеловата награда.

Трудно е да дадеш начало на блог за пури, особено, когато за тях са изписани толкова много неща. Въпреки, че една голяма част от написаното е откровено противно, надуто и глупаво. Наскоро видях, че някой беше подсмърчал снобски как "пурите са начин на живот", а веднага след това бе заменил "начин на живот" с кухата и банализирана до болка дума "лайфстайл". Боже мой, в такива мигове ми се иска да си имам огнепръскачка, за да мога да въздам справедливост от името на думите и на безценния език, който хабим, за да пишем глупости. Пурите не са начин на живот. И никога няма да бъдат. Пурите са миг на бягство от всякакви лайфстайл дивотии, начинът на един човек да остане насаме със себе си и да се взира в димът, който се стеле към нощното небе и нереално огромните звезди. Кърт Вонегът го е казал най-добре в "Синята брада" - проблемът на човечеството не е в отсъствието на Бога, а точно в обратното - в неговото постоянно присъствие. И в човешкия живот, твърди великият писател, всъщност най-редките мигове са миговете на богоотсъствие. Те се постигали само при интелектуален полет на духа или след секс, когато подсъзнателното престава да ръмжи подозрително. Според мен пушенето на пура също е начин да постигнеш богоотсъствие. За час и нещо човек се отдава на едно тихо и интересно удоволствие. Можеш да размишляваш, можеш да отсъстваш от себе си, можеш да се взираш в пейзажите наоколо, а можеш и да си заобиколен от компания. Но пурата ти осигурява няколко мига за себе си. Това не лайфстайл. Това си жива философия. Всеки, който нарече лайфстайл това вероятно трябва да бъде кастриран, за да не се мъчи повече в напразни мъки да се възпроизведе.

Има много митове около пурите, но тук ще разбием един основен. Че това е занимание за богати хора. Че пушенето на пура е някакво изтънчено удоволствие за богаташи. Изключително невярно. Досадно лъжовно. Не познавам много богаташи, но тези с които съм имал възможност да разговорям за пурите всъщност не знаят как да извличат истинското удоволствие от тях. При тях пурата е нещо  като класов знак за идентичност. Повечето лигавят пурите, защото всички край тях го правят. Трудно ще различат пура от 10-12 лева и пура от 50 лева нагоре. Те пушат заради социалния статус и честно казано само хабят прекрасния тютюн. Картината на богатия и дебел сноб, захапал пура е визуално вярна, но емоционално страда от липса на дълбочина, защото най-често този преял задник изобщо не може да оцени удоволствието от тютюна.

Тези, които съм виждал да разбират от пури всъщност са хора при които всеки лев е преброен и купуването на скъпи пури понякога става с риск за стабилността на целия им семеен бюджет. Но пурите не са задължително скъпи, както скъпите пури не са задължително добри. И хора с по-лимитирани доходи могат да си позволяват това удоволствие, ако то влезе в кръвта им. Дори и на българския пазар има солидно разнообразие от по-евтини пури, една част от които са достатъчно добри, за да задоволят сетивата на всеки любител. Да не говорим, че при липсата на големи възможности попадането на скъпа пура ти се струва двойно по-значима, а усещенето от нея се увеличава десетократно.

Именно за това ще си говорим в този блог. За усещания, за размисли върху света, хората, тютюна и световната революция. Някои от най-големите революционери всъщност са пушачи на пури. Случайност? Не мисля...
В този блог няма да правя единствено ревюта на отделни пури, а ще си говорим и за ритуалите при пушене, за това кои техники помагат на хората, които сега навлизат в този мистичен и митичен свят. Иска ми се да бях почнал да чета за пурите по-отрано. Нямаше да се лутам с години преди да успея за прогледна и да се ориентирам. Ще си говорим основно за пурите, които могат да бъдат намерени в България. Понякога ще ревоюираме и екзотични попадения, но това ще отнесем в кръга на "и такова нещо има по широкия свят". 

Запалих първата си пура през 2007 година. Да е жив и здрав приятелят ми, който ми поднесе една кубинска пура като подарък. Открих това малко удоволствие, намерих този миг на богоотсъствие и ето, че 12 години по-късно вече се престрашавам да водя блог по темата. Убеден съм, че има много неща за научаване все още, но вероятно всеки философ рано или късно стига до идеята, че трябва да сподели със света това, което е събрал като информация. Този мой опус магнум за пурите още не е намерил своя завършек, но със сигурност пътешествието трябва да започне отнякъде. Заради това избирам виртуалното пристанище тук и тръгваме към неизвестните хоризонте, където слънцето иронично залязва. Ако четете това много се радвам да ви приветствам в този блог. Ако сте тук и сте стигнали до края значи имате интерес. Надявам се той да бъде запазен. 

И винаги помнете - добрата пура си е добра пура.